Книги - Бьол, "Раняването"

С този пост се надявам да поставя началото на истинската употреба на този така наречен блог, която да се състои в публикуване на лични мои впечатления от филми, музика и най-вече книги. Не като ревюта, а просто като кратки впечатления.

Началото поставя един сборник с разкази, който прочетох миналия уикенд - "Раняването" на Хайнрих Бьол.

Доскоро изобщо не бях чувал за този писател, което си е изцяло мой пропуск, предвид, че е носител на Нобелова награда за литература. Бьол е германец, роден по време на Първата световна война и недоброволен участник във Втората. Убеден пацифист, идването на власт на нацистите в Германия и последиците от това, както и войната, бомбардировките и трагедията на обикновения човек оставят незличим отпечатък върху него и всичките му разкази са точно на такава тематика. В конкретния сборник са събрани такива от по време на самата война и непосредствените последици от нея, от гледна точка на най-обикновения човек, на простия войник, записан против волята му във Вермахта. Това не са разкази за герои или епични битки и победи, това са личните драми на простия участник в сраженията или нещастието на оцелелите. Не съм попадал в скоро време на нещо по-тежко от "Страннико, когато стигнеш до Спа..." например. Едноименният разказ, най-дългият в сборника, също е доволно потискащ - никога не съм си представял, че е възможна такава радост от факта, че човек е ранен толкова жестоко. Или пък продавачите на рани зад гарата. Или момчето, мислещо за самоубийство заради загубените купони за храна. Такива книги би следвало да се раздават на всички милитаристи, заради другата страна на войната.

Като стил Бьол не е особено впечатляващ (или преводът го е осакатил), но начинът, по който написаното сграбчва читателя за гърлото, е напълно достатъчен и компенсиращ. Недостатъци, честно казано, не ми се търсят.