С този пост се надявам да поставя началото на истинската употреба на този така наречен блог, която да се състои в публикуване на лични мои впечатления от филми, музика и най-вече книги. Не като ревюта, а просто като кратки впечатления.
Началото поставя един сборник с разкази, който прочетох миналия уикенд - "Раняването" на Хайнрих Бьол.
Доскоро изобщо не бях чувал за този писател, което си е изцяло мой пропуск, предвид, че е носител на Нобелова награда за литература. Бьол е германец, роден по време на Първата световна война и недоброволен участник във Втората. Убеден пацифист, идването на власт на нацистите в Германия и последиците от това, както и войната, бомбардировките и трагедията на обикновения човек оставят незличим отпечатък върху него и всичките му разкази са точно на такава тематика. В конкретния сборник са събрани такива от по време на самата война и непосредствените последици от нея, от гледна точка на най-обикновения човек, на простия войник, записан против волята му във Вермахта. Това не са разкази за герои или епични битки и победи, това са личните драми на простия участник в сраженията или нещастието на оцелелите. Не съм попадал в скоро време на нещо по-тежко от "Страннико, когато стигнеш до Спа..." например. Едноименният разказ, най-дългият в сборника, също е доволно потискащ - никога не съм си представял, че е възможна такава радост от факта, че човек е ранен толкова жестоко. Или пък продавачите на рани зад гарата. Или момчето, мислещо за самоубийство заради загубените купони за храна. Такива книги би следвало да се раздават на всички милитаристи, заради другата страна на войната.
Като стил Бьол не е особено впечатляващ (или преводът го е осакатил), но начинът, по който написаното сграбчва читателя за гърлото, е напълно достатъчен и компенсиращ. Недостатъци, честно казано, не ми се търсят.
Thursday, November 13, 2008
Tuesday, October 21, 2008
Някои албуми, които си струва да се притежават...
... на носител, различен от mp3:
Oomph! - Monster
Die Apokalyptischen Reiter - Licht
ASP - Zauberbruder
Falconer - Among Beggars And Thieves
Saltatio Mortis - Aus der Asche
Amon Amarth - Twilight of the Thunder GOd
Mercenary - Architect of Lies
Засега, толкова. Като не броим старите "класики"...
Oomph! - Monster
Die Apokalyptischen Reiter - Licht
ASP - Zauberbruder
Falconer - Among Beggars And Thieves
Saltatio Mortis - Aus der Asche
Amon Amarth - Twilight of the Thunder GOd
Mercenary - Architect of Lies
Засега, толкова. Като не броим старите "класики"...
Monday, August 25, 2008
Iron Maiden, 04.08.2008, Букурещ
Уточнение първо - вярно е, че от концерта изминаха 3 седмици, но както са казали някои по-умни от мен хора, по-добре късно, от колкото никога.
Уточнение второ - в последно време ми се носи слава на циник и критикар, който все намира за какво да се хване негативно. Понякога обаче има случаи, когато просто не искам да търся нищо негативно и да си остана с хубавите впечатления. Този е един от тях.
Та така. Миналогодишният концерт на Iron Maiden в София трудно можеше да се нарече по друг начин освен разочароващ. Дали заради слабия последен албум (силно застъпен в сетлиста), дали заради отношение, на групата не се наемам да твърдя. Надали бих отишъл толкова скоро на концерт на Iron Maiden, ако не знаех надслова на тазгодишното турне. А именно - "Somewhere back in time", което заглавие обещаваше сетлист, съставен от стари и любими парчета. Както се и оказа.
Няма да говоря за пътуването и престоя в Букурещ (освен два извода - първо, много да се внимава, ако се тръгне с кола (добре, че си го спестихме това), и второ, евентуалните онлайн резервации да се проверяват и по телефон, че стават гафове). Букурещ че си е грандоманщина пар екселанс, такава си е, но това беше в рязък контраст с малкото стадионче, където се проведе концерта. Не ща да си спомням за подгряващите (Лорън Харис и местните любимци Trooper, в този ред), затова направо към концерта.
Няколко разлики спрямо софийския:
- Групата беше в настроение и си личеше. Защо не беше в София, не знам. А изпълнението беше просто безупречно - надъхано и надъхващо едновременно.
- На Дикинсън гласът му остана читав до края и не падна изобщо.
- Сцената беше малко по-висока и се виждаше екстра и без помощта на видео стените.
- Звукът беше достатъчно силен и въпреки това ясен.
Като добавим към всичко това и силният сетлист, думите стават излишни. Ето такива винаги съм си представял Мейдън на концерт, ето такива винаги съм искал да ги видя. И съм безкрайно щастлив, че получих тази възможност.
0. Intro. Transylvania/Churchill's Speech
1. Aces High
2. 2 Minutes to Midnight
3. Revelations
4. The Trooper
5. Wasted Years
6. The Number of The Beast
7. Can I Play with Madness
8. Rime of the Ancient Mariner
9. Powerslave
10. Heaven Can Wait
11. Run to the Hills
12. Fear of The Dark
13. Iron Maiden
14. Moonchild
15. The Clairvoyant
16. Hallowed Be Thy Name
Уточнение второ - в последно време ми се носи слава на циник и критикар, който все намира за какво да се хване негативно. Понякога обаче има случаи, когато просто не искам да търся нищо негативно и да си остана с хубавите впечатления. Този е един от тях.
Та така. Миналогодишният концерт на Iron Maiden в София трудно можеше да се нарече по друг начин освен разочароващ. Дали заради слабия последен албум (силно застъпен в сетлиста), дали заради отношение, на групата не се наемам да твърдя. Надали бих отишъл толкова скоро на концерт на Iron Maiden, ако не знаех надслова на тазгодишното турне. А именно - "Somewhere back in time", което заглавие обещаваше сетлист, съставен от стари и любими парчета. Както се и оказа.
Няма да говоря за пътуването и престоя в Букурещ (освен два извода - първо, много да се внимава, ако се тръгне с кола (добре, че си го спестихме това), и второ, евентуалните онлайн резервации да се проверяват и по телефон, че стават гафове). Букурещ че си е грандоманщина пар екселанс, такава си е, но това беше в рязък контраст с малкото стадионче, където се проведе концерта. Не ща да си спомням за подгряващите (Лорън Харис и местните любимци Trooper, в този ред), затова направо към концерта.
Няколко разлики спрямо софийския:
- Групата беше в настроение и си личеше. Защо не беше в София, не знам. А изпълнението беше просто безупречно - надъхано и надъхващо едновременно.
- На Дикинсън гласът му остана читав до края и не падна изобщо.
- Сцената беше малко по-висока и се виждаше екстра и без помощта на видео стените.
- Звукът беше достатъчно силен и въпреки това ясен.
Като добавим към всичко това и силният сетлист, думите стават излишни. Ето такива винаги съм си представял Мейдън на концерт, ето такива винаги съм искал да ги видя. И съм безкрайно щастлив, че получих тази възможност.
0. Intro. Transylvania/Churchill's Speech
1. Aces High
2. 2 Minutes to Midnight
3. Revelations
4. The Trooper
5. Wasted Years
6. The Number of The Beast
7. Can I Play with Madness
8. Rime of the Ancient Mariner
9. Powerslave
10. Heaven Can Wait
11. Run to the Hills
12. Fear of The Dark
13. Iron Maiden
14. Moonchild
15. The Clairvoyant
16. Hallowed Be Thy Name
Subscribe to:
Posts (Atom)